ПЪРВА ПОСТАНОВКА В ИСТОРИЯТА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА
Варна – 7 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър
Балчик – 8 юли, 21.00, Двореца Балчик
Всички познават Шекспировите Ромео и Жулиета, отдавна превърнали се в архетипни образи на двама влюбени, които предпочитат смъртта пред живот без другия. Трагедията „Ромео и Жулиета“, въпреки че е една от ранните пиеси на Шекспир, се нарежда сред неговите най-известни, най-често изпълнявани и най-често адаптирани в други сценични жанрове, творби. Съществуват над 150 филмови и телевизионни версии на „Ромео и Жулиета“, като за най-добра се приема екранизацията на Франко Дзефирели с Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси в главните роли (1968), следвана от филма на Баз Лурман, с Леонардо ди Каприо и Клеър Дейнс (1996).
Сред оперните композитори, които също се вдъхновяват от романтичните персонажи на английския бард, заслужават да бъдат споменати Винченцо Белини с операта „Капулети и Монтеки“ и Хектор Берлиоз с драматичната симфония „Ромео и Жулиета“, която самият автор нарича „опера без думи“. За най-сполучлива от всичките 40 оперни адаптации на „Ромео и Жулиета“ се смята операта на Шарл Гуно (1890-1893). Тя е последното му непреходно художествено достижение, което жъне триуф на премиерата в Париж на 27.04.1867 г., с диригент Адолф Дьолофр, сопраното Мари-Каролин Миолан Карвальо и тенора Пиер-Жюл Мишо. През следващите две години операта има 900 представления в различни театри.
Докато пиесата на Шекспир започва с пролог във форма на сонет, който се изпълнява от един актьор, наречен Хор, в операта на Гуно партията на Хор се изпълнява действително от оперния хор. „Два рода равно знатни от Верона, / чиято красота е тук пред вас, отново нарушавайки закона, проливат ближна кръв със вражи бяс. Двамина млади през стени от злоба / обикват се под гибелна звезда / и таз любов, отвела ги до гроба, / погребва с тях и кръвната вражда…”.
Жюл Барбие и Мишел Каре съкращават, но в общи линии препредават достоверно литературния сюжет, заложен от Шекспир в старинния италиански град Верона – един красив, но опасен свят, в който любовта и насилието трудно съжителстват. Двамата либретисти се отклоняват от оригинала само във финалната гробна сцена, за да може Жулиета да се събуди от мнимата си смърт и да изпее последния любовен дует с Ромео, преди отровата да му подейства.
Операта „Ромео и Жулиета“ на Гуно, нарицателна за френския романтизъм с неговата чувственост, финес и вокална грация, е рядък пример за опера, в която музиката превъзхожда драматургията с красотата на мелодиите и изящната оркестрация.
Към тези характеристики се придържат в прочита си диригент постановчикът на премиерната продукция на Държавна опера Варна Светослав Борисов и режисьорката Урсула Хорнер от Австрия, която работи в състава на Националната опера и балет на РС Македония. „Шекспировата „Ромео и Жулиета“ често се свежда до любовна история. Но това е и разказ за две семейства, които дори след смъртта на децата си, не осъзнават безумието на враждата помежду си. Когато след любовната нощ: „Беше славеят, не чучулигата!“ светлината нежно влиза през прозореца, нейните лъчи не могат да се разделят. Те са едно цяло, което стопля и озарява всичко около нас. Ние живеем заедно на една земя, в една вселена и осъзнаването на този факт всъщност е целта на нашето съществуване”, подчертава Урсула Хорнер.
За премиерата на „Ромео и Жулиета“ в XIII Опера в Летния театър – Варна 2022 в образа на Жулиета ще се превъплъти известното сопрано Илина Михайлова, солистка на Държавна опера Варна и предпочитана партньорка на Хосе Карерас в концертните му изяви през последните години. Образа на Ромео ще пресъздаде американският тенор от филипински произход Артур Еспириту, който развива респектираща кариера в Европа, Азия и Северна Америка. Останалите партии ще изпълнят: Лоренцо – Деян Вачков; Меркуцио – Иво Йорданов, Свилен Николов; Стефано – Мария Павлова; Граф Капулети – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров; Тибалт – Борис Луков; Гертруда – Михаела Берова, Силвия Ангелова; Херцогът на Верона – Гео Чобанов; Граф Парис – Велин Михайлов; Грегорио – Петър Петров; Бенволио – Христо Ганевски, Лев Караван; Жан – Лъчезар Александров. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.
Докато балетът „Ромео и Жулиета“ от С. Прокофиев е поставян на варненска сцена два пъти – през 1978 г. с хореография на Галина и Стефан Йорданови и през 2015 г. с хореографска редакция на Сергей Бобров, операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно ще има своята първа сценична реализация през 2022 г., в рамките на богатата програма от инициативи за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна.
„РОМЕО И ЖУЛИЕТА“
Опера от Шарл Гунов с пролог и пет действия
Либрето Жюл Барбие и Мишел Каре
Диригент постановчик Светослав Борисов
Режисьор Усула Хорнер, Австрия
Сценография Даниела Николчова
Костюми – Мария Пупучевска, РС Македония
Светлинен дизайн Васил Лисичов
Диригент на хора Цветан Крумов
Плакат Славяна Иванова
Действащи лица и изпълнители:
Жулиета – Илина Михайлова
Ромео – Артур Еспириту
Лоренцо – Деян Вачков
Меркуцио – Иво Йорданов, Свилен Николов
Стефано – Мария Павлова
Граф Капулети – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров
Тибалт – Борис Луков
Гертруда – Михаела Берова, Силвия Ангелова
Херцогът на Верона – Гео Чобанов
Граф Парис – Велин Михайлов
Грегорио – Петър Петров
Бенволио – Христо Ганевски, Лев Караван
Жан – Лъчезар Александров
Оркестър и хор на Държавна опера Варна.
Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев.
Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.
Първа постановка в 75-годишната история на Държавна опера Варна.
Премиера Варна – 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.
Премиера Балчик – 8 юли 2022, 21.00, Двореца Балчик.